Отварям вестника с обявите и там попадам на една такава доста интересна - “Наемам студенти-хамали”.И веднага в главата ми се заражда мисълта - “Как би реагирал на такава обява един средностатистичен западняк, с основно образование, който със седмичната си заплата може да си позволи екскурзия до съседна държава?”
Отговорът е неясен. Но на кой въобще изобщо му пука. За теб е важно да спечелиш още четири години време и надежди за по-стойностен живот, а обявата ще е нещо временно, останала някъде там в миналото на твоето следване.
Който не е виждал хамали, бармани, сервитьори и “студентски бригадири” с бакалавърска, че и магистърска диплома, моля, нека заповяда в нашата мила родина. Нищо против студен

тския т

руд, но меркантилният и ненаситен, поредният намерил “лампата на Аладин” и пожелал си да забогатее за една нощ “нашенски” работодател, дотолкова експлоатира горкият бъдещ висшист, че в един момент сградата на университета за него се превръща в “мираж”. За осигуровки и дума не може да става. От “сенчестия му бизнес” направо си се абонирал за целогодишен грип.
И докато в Япония един студент работи наи-много по четири часа на ден, при нас е абсурдно да се мисли за по-малко от осем.
Бъдете силни, вие млади ентусиасти! Трудностите каляват характера. Искрено се надявам обаче, след толкова трудности да не се превърнете в поредните неквалифицирани работници с диплома за висше образование.