Всеки ден, вървейки по улиците, ние виждаме едни странни сиви същества, които са неизменна част от капиталистическата система.
Зад всяко едно от тях стои една интересна история. Питали ли сте се каква тъжна, смешна, жалка или весела съдба има всеки един от тях? Да останеш без дом или никога да не си имал такъв, без най-ценното в материалния свят - пари, без елементарното - храна и без човешкото - любов. Някога замисляли ли сте се какво стои зад човека, как бихте се почувствали на негово място? Не ви ли обзема отговорността, налагана от гражданското общество, да погледнете този човек в очите, да му се усмихнете, да му подадете къшей хляб или последните монети забравени в джоба ви незнайно от кога… Вероятно не. Защо? Може би хората са твърде големи егоисти и докато са склонни да дадат 100 лв. (сто хляба) на поредния гуляй в някое тузарско заведение, не биха отделили дори и секунда от времето си и стотинка от парите си, за да се огледат около себе си и да помогнат на “ближния си”. Или статутът ни в обществото не ни позволява да се “принизим” до тяхното ниво и да сведем глава, като оставяме за пореден път безотговорността да ни води, казвайки си думите- “Нека някой друг да се занимава, това не е мой проблем”. Вероятно и те някога са били като нас - щастливи, обичани и материално независими, но в природата, в цикъла и нашето положение в него се променя. Водата тече, водата се изпарява, водата замръзва. Три агрегатни състояния на едно и също нещо.
Нека уважаваме хората,които не са имали нашия късмет в този антихуманен свят и нека те ни дадат сили да бъдем по-добри, по-отговорни към себе си и към хората, които са част от нашия свят.