Мастурбирането или по наше му казано самозадоволяването е тема,над която можем да дискутираме много.


Парадоксално,но въпреки твърдението,че сме станали много разкрепостени,въпреки пълната свобода да говорим каквото и когато си поискаме без каквато и да било цензура на въпроса- "Ти мастурбираш ли?" повечето хора свеждат поглед и или отговарят уклончиво, или лъжат.На какво се дължи този парадокс? Целомъдрените и порядъчни представители на първи тип "засрамени" не биха си признали,защото те са тполкова чисти,толкова близо до Бога,че това би било светотатство. Да говорят толкова открито за толкова лични неща,те по скоро биха си признали,че са убили хлебарка и биха се молили цяла седмица,за да изкупят греха си,но не и да кажат пред някой,че изпитват нужда да правят секс.И понеже лицемерният им Господ забранява плътските удоволствия,то на тях не им остава нищо друго освен да си направят един "хандмаде",а тялото им да крещи "Искам СЕКС". Другият тип засрамени са "псевдоразкрепостените",тези които по скоро биха излъгали,че са правили оргия.Защото те са вечно ухажвани,за тях е унижение да си признаят,че никoй не им е вързал и е трябвало да си направят "злобарка". В една друга крайност отиват и някои фригидни тестостеронни кучки,които застават плътно зад каузата на клиторния оргазъм.Е да,ама не.Въпроса тогава е,защо лисбийките мятат вибратори,след като жаленето напълно ги задоволява.Не си ли мечтаят и те за едно здраво,твърдо блъскане...? Майната им на "полуфабрикатите".Господ е измислил пениса и вагината.