Нашият език е българския, а азбуката - кирилица.

Кратка история на кирилицата.
Кирил и Методий създават славяно-българската азбука през 855. Това го пише Черноризец Храбър в трактата - За буквите. През 863 двамата братя са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на роден език, по молба на великоморавския княз Ростислав. Тогава Кирил създава новата азбука — глаголицата.

Азбуката е забранена през 886 и учениците на Кирил и Методий са принудени да избягат в България, където основават нова академия. С тяхното идване глаголицата получава широко разпространение по българските земи.

В края на 9 век Климент Охридски, един от учениците на Кирил (познат и като Константин-Кирил Философ) опростява глаголицата и създава кирилицата, която кръщава на своя учител.

През 10 и 11 век употребата на глаголицата постепенно намалява, за сметка на кирилицата. А през 12 век кирилицата изцяло измества глаголицата и се превръща в единствената българска азбука.

Ние, българите, сме първите, които използваме кирилицата след създаването й през 9 век. До 19 век ние използваме оригиналната кирилица на Свети Климент Охридски, съдържаща 44 букви за 44 звука. През 19 век азбуката се модифицира и намалява до 32 букви. След 1945 отпадат още две букви: ѣ (ят, двойно е) и ѫ (голям юс). Сега българската азбука е с 30 букви.

В момента кирилицата се използва в: България, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Македония, Монголия, Русия, Сърбия, Таджикистан, Узбекистан, Украйна.

Кирилицата е една от трите официални азбуки на Европейския съюз (след 1 януари 2007, когато България бе приета за пълноправен член на ЕС).

От една година вече се предлага и услугата - регистрация на Интернет домейни на кирилица (кирилица.бг).