Нова бира - нов късмет... Поздравът на нехрани-майковците с бирени
шкембенца...
Теорията срещу практиката. Това да знаеш "какво" и да знаеш "как".
"Какво" е теоретично: "Какво да направя? Какво се иска? Какво значи?
Какво носи?". "Как" е по-скоро практично: "Как да го направя? Как да си
подредя нещата? Как става?". Но двете са взаимно свързани и едното не
може без другото. 

Теорията трябва, ако не за друго, поне за обяснение как
стават нещата на практика. Думи - колкото и кухи и безсмислени да са сами
по себе си, ако се имплатират с референтен смисъл, отнасящ се до нещо
значимо, то тогава те стават безценни. А в крайна сметка хората не можем без думи, това е най-голямото откритие
и най-голямото проклятие на човечеството. Всичко е в думи, всичко минава
през тях, универсалният човешки посредник.

Но в самите тях се крие
огромен проблем - лесно си изменят смисъла. Един човек може да каже едно
нещо, а друг да чуе различно. Случва се непрекъснато. Следващият път,
когато присъствате на спор между ваши приятели, просто се отпуснете
назад, слушайте и се опитайте да разберете логиката и смисъла на всеки по
отделно - много е вероятно да намерите златната среда и да разберете, че
спорят като защитават тези, които не се взаимоизключват. Дефакто те
просто не се разбират. Думите са като неверни любовници, страдащи от
нимфомански аутруизъм. Казано по-просто - скачат в леглото на всеки и му
говорят нещата, които той иска и/или очаква да чуе. Лудост...

Но да се върнем на темата. Мислене - действие, теория - практика.
Удивително е, че всяка мечта, колкото и огромна и непостижима на пръв
поглед, ако се подходи правилно и се направи дисекция на проблема от
различни гледни точки, тогава мечтата може да се превърне в цел. Цел,
която е ясно дефинирана, постижима, реална. Напълно реална, тъй като след
определена мисловна дейност, първоначалното огромно нещо може да бъде
разбито на малки стъпки, които да водят до определен желан ефект, който
да доведе до крайната цел. Видоизменянето на мечтата в идея може да се
постигне като се поставят точните въпроси, свързани с проблема и им се
даде отговор. Въпросът е част от теоретичното решаване на проблема, а
отговорът - дадена стъпка към целта. Интересното е, че "точният въпрос"
сам по себе си дава отговорът, който търси. Думите и смисълът, който им
преписваме са взаимно свързани чрез контекста. Контекста сам по себе си
се явава като рамка, мисловни граници из които мисълта ни се лута,
определени очертания от възможни смисли, връзки и д.р. (думи).

       Тук ми се иска да отворя една голяма скоба:
 [Когато човек чете текст, той чете думи в контекст - описание,
повествование и т.н. Но когато човек чете поезия или гледа картина, там
няма думи - има само смисъл, значение, което се определя от самия
наблюдател, а когато това значение бива индентифицирано като важно за
индвида, тогава има и емоционален отенък, индентификация, влизане вътре в
нещата. Когато това се случва, тогава човек не чете знаци, а попива
значение, вижда смисъл. Тогава няма контекст, няма рамки, няма граници.
Когато няма такива "въжета" тогава се случва изкуството - да разбираш и
да чувстваш с цялото си същество.
  Така бих искал да пиша.... ]

Креативността може да се дефинира така: "При два избора да откриваш
трети!". Креативното анализиране на даден проблем предоставя въпроси,
които дават отговорите си с емоционален отенък. Реално човек може
да почувства достоверността на отговора на такъв въпрос и ако се довери
на чувствата си, то той няма да остане излъган. Въпреки че скептицизма е
много човешка черта, в тези случаи е жизнено важно да бъде преборен.

Ако се погледне извън нормалния смисъл на контекста и се направи аналогия
с въпрос-отговор, може да се каже, че думите са свързани от контекста,
както въпрости с отговорите, които търсят - смисълът е един и същ, става
въпрос за едно и също нещо. Просто въпрос на гледна точка. Лудница!?!...

Теория - практика, идея - действие - случване.
Едно и също, с възможност за всякякви аналогии. Въпрос на внимание,
каквото търси дадения човек - това ще намери. Светът отговаря, въпросите
също. Но едното не може да съществува без другото, те са свързани и
непрекъснато се създават взаимно. Спирала захапала опашката си. Теорията
е началото на практиката, а практиката създава още теория и така до
безкрай. Но без действие, без първата стъпка, без началната скорост -
нищо не става.

Така, че дори и да знаеш на теория как стават нещата, докато не разбереш,
че на практика можеш си само една висяща хипотеза. А за да разбереш
дефакто "как" трябва да направиш първата стъпка - действието. Но преди
всичко това е нужно да вземеш решение "дали"... и да опиташ да я
случиш... и най-голямата мечта...
Но за всичко това... друг път...